Функционалните невроизобразителни техники асоциират симптомите на депресивно настроение и тъга с абнормна невронална активация в медиалния префронтален кортекс,включвайки предния цингуларен кортекс и орбитофронталния кортекс.Тези полета получават инервация от серотонинергични проекции от nucleus raphe на средния мозък и от норадренергични проекции от locus ceruleus както и от допаминови проекции на вентралната тегментална област.

Инсомния или хиперсомния:

Важни невронални кръгове,които могат да проявят малфункция по време на депресия са онези, които свързват ключови места от хипоталамуса, мозъчния ствол и кората.Например състоянията на бодрост се регулират и от двете: хипоталамичното превключване на бодърствуване-сън и моноаминните проекции на мозъчния ствол към кората.Ако нормалните осцилации на бодърствуване и сън са нарушени при депресия, това би могло да доведе до инсомния през ноща и хиперсомния и сънливост през деня. Хипоталамичното превключване на бодърствуване-сън включва невроните,поддържащи съня, във вентролатералното преоптично поле и невроните, поддържащи бодърствуването, в туберомамиларното ядро(TMN). За да е налице нормално бодърствуване, трябва да бъдат активирани важни хистаминергични проекции от TMN към кората. Малфункции в този невронален кръг теоретично би могъл да доведе до разстройства на нормалния ритъм на бодърствуване-сън и намалена кортикална възбуда и сънливост при депресия. Малфункции на асцендиращите моноаминни неврони към кората през асцендиращата активираща ретикуларна система също могат да доведат до нарушения на нормалните бодърствнуване и сън.

Когнитивната дисфункция:

особено поддържането на внимание, организирането и разрешаването на проблеми строго се асоциира с понижена активност на фронталния и префронтален кортекс, особено на дорзолатералния префронтален кортекс (DLPFC). Абнормното функциониране на DLPFC може да служи като предиктор на терапевтичния отговор спрямо и стабилността на антидепресивна терапия при пациенти с Голяма Депресия(ГД).