Чести психични разстройства, включително Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, (ADHD),тревожни разстройства (Anx), Разстройствата от аутистичния спектър (ASD), Биполярно разстройство (BD), Голямо депресивно разстройство (MDD), и Шизофрения (SCZ), имат изразен наследствен компонент. Стойностите за ASD достигат до 80%, докато тези за тревожния кръг, 30-45% (Stein et al., 1999; Hettema et al., 2001). Има все повече доказателства, че много от тези повсеместни психиатричните разстройства споделят частично припокриващи се групи от общи генетични рискови фактори (Cross- Disorder Group of the Psychiatric Genomics Consortium, 2013), подкрепена от диагностични съпътстващи заболявания и споделени фенотипове. Диагностични съпътстващи заболявания често са докладвани при психиатричните разстройства (ADHD заедно с аутизъм (Joshi et al., ), депресия и тревожност (Hamilton et al., 2014), Както и биполярно разстройство с хиперкинетично разстройство с нарушение навниманието (Faraone et al., 2012), а фенотиповете споделени сред тези заболявания включват дефицити в сензорно-моторно филтриране, сън, познавателната способност, и социално взаимодействие(Braff et al., 2001;Spiegelhalder et al., 2013; Foussias et al., 2014).

Правилното определяне на общите и специфичните за отделните заболявания набори от гени, които придават по-висок или по-нисък риск от развитие на тези болести трябва да излага механизми на коморбидност и да предоставя ценни мишени за терапевтична интервенция или профилактика. Въпреки това, дискретната (за разлика от димензионалната) диагностична система, използвана в момента от професионалистите по психично здраве (American Psychiatric Association: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition, DSM-5, 2013) е силно критикувана за ниската валидност по отношение на биологичните му основи (конструктивна валидност), както и за отговора на лечението (прогностична валидност; Insel, 2014). Поради това, генетичната дисекция на молекулярните и клетъчни механизми, залегнали в различни големи психични болести биха могли да предоставят допълнителна представа за етиологията и патогенезата.