Предложение на Световната Психиатрична Асоциация.

Наличието на структурни абнормности при шизофрениите предполага „органична“ основа на болестта. Общото тегло на мозъка при шизофренните пациенти е намален с 5 – 8%.

Съвременните подходи за изследване на шизофрениите ги определят есенциално като мултисистемни невробиологични заболявания и фокусират върху неврофизиологични методи за тяхната патогенеза.

За съжаление шизофрениите не представят постоянна и голяма невропатология,за разлика от болесестта на Alzheimer или мозъчни тумори,поради което локализацията и природата на лезията,която „продуцира“ шизофрения,остава неизвестна.Съвременните теории предполагат, че шизофрениите не представляват една болест,а група от различни заболявания, със сходна клинична манифестация – като синдром с хетерогенни симптоми,включващи дифузна и разнообразна невропатология.

Ето защо през последните години изследванията при ШП се фокусираха върху различни симптомни комплекси на болестта:позитивни;негативни и дезорганизирани и техните конкретни невроанатомични субстрати.Напр.позитивните симптоми могат да се дължат на разстройства на предните cingulate – basal ganglia – thalamocortical и езиковите пътища, докато негативните симптоми могат да се дължат на разстройства в дорзолатералния префронтален – базални ганглии – таламокортикален кръг.

Аутопсионните изследвания показват общо увеличение на вентрикуларната система. Вентрикуломегалията засяга предимно темпоралните рогове на латералните вентрикули, като левият темпорален рог вероятно се засяга по- изразено от десния. Това селективно увеличение предполага, че мозъчните структури, принадлежащи на темпоралния рог : темпоралната кора, hippocampus и amygdala – са подложени на сериозни патологични промени.

Структурни невроизобразителни техники: компютърно-аксиална томография(КАТ) и ядрено магнитен резонанс(ЯМР): от повечето изследователи се установява вентрикуломегалия на латералния и третия вентрикули при хронични шизофренни пациенти(няма сигурна интерпретация на находката и дали в действителност тя отразява загубата на мозъчна тъкан – фокално или генерализирано). Друга постоянна находка е редукция на повърхността и обема на мозъка при тези пациенти,както и сериозна корелация между увеличаването на мозъчната асиметрия и шизофренния процес.Следваща постоянна находка е редукция на обема на темпоралните лобове – предимно в ляво; намалено сиво вещество на левия хипокамп и левия парахипокампален гирус и левия горен темпорален гирус; намален обем на фронталните лобове; базални ганглии – увеличен обем на левия nucleus caudatus и увеличен обем на nucleus lenticularis; абнормности на corpus callosum и прилежащия му septum pellucidum; намален обем на thalamus.

Структурните невроизобразителни изследвания поставят въпроса дали откритите структурни абнормности при ШП са резултат на невролептично лечение; или те са разстройство на развитието на ЦНС, или са прогресивни; или последните две заедно.

Невроизобразителни изследвания: Single photon emission computed tomography(SPECT);Positron emission tomography(PET):резултатите от невроизобразителните техники показват,че фронталните лобове, темпоралните структури, базалните ганглии, таламус или по отделно или заедно са въвлечени в патофизиологията на шизофрениите.

Невроизобразителните изследвания показват,че промените в сивото мозъчно вещество са прогресивни и вероятно са свързани с хода на шизофренния процес, а промените в бялото мозъчно вещество са статични и вероятно се асоциират с рисковите фактори за заболяването.

Лечението с антипсихотици най-вероятно повишава метаболизма на базалните ганглии в съответствие с неговия ефект да повишава допаминовия turnover.Антипсихотиците предизвикват повишаване на стриаталните допаминови рецептори.

Clozapine има тенденция да нормализира мозъчната асиметрия при шизофренни пациенти,но обостря мозъчната хипофронталност.

Повечето функционални изобразителни изследвания установяват намалена церебрална активност във фронталните лобове при шизофренните пациенти.За момента не е ясно дали мозъчната хипофронталност е първичен проблем при шизофрениите или следствие на дългосрочна антипсихотична терапия или продължителността на болестта.

Съществува възможност мозъчната хипофронталност да е вариабилна характеристика,чието наличие повишава хроничността и инвалидизацията и влошава отговора спрямо антипсихотиците.Независимо от вариациите между отделните изследвания днес може да се приеме,че е налице разстройство във функциите на фронталния лоб на пациентите с шизофрения – често наблюдавана функционална абнормност.

Наблюдава се редукция на абсолютната и относителната активност на базалните ганглии, особено при нелекувани пациенти и при такива със спряна терапия за известно време.И от друга страна се докладва увеличена абсолютна и относителна активност при хронични пациенти на терапия.

Планиметричните изследвания показват намален обем на структурите на темпоралния лоб : hyppocampus, gyrus parahyppocampalis, amygdala и вътрешния сегмент на pallidus.

Парахипокампалната кора е по-тънка в мозъците на шизофренните пациенти и корелира със степента на разширението на вентрикулите. Изследванията не намират разлики в обема на базалните ганглии или на цингуларната и инсуларнат кора.

Хистологичните изследвания установяват намален брой и нарушено подреждане на невроните в структурите на темпоралния лоб, особено в gyrus parahyppocampalis, където се установява около 20%-на невронална загуба. Някои изследвания установяват по-умерена степен на загуба на неврони в няколко слоя на префронталната и цингуларната кора. Хистологичните изследвания установяват наличието на неспецифична патология в темпоро-лимбичните области на мозъците на пациентите с шизофрения: различни промени в размерите на невроните и/или подреждането им; загуба на малки интерневрони; уголемени пирамидални клетки; невронален безпорядък; намалени невронални размери в някои области.

Дисорганизираната ориентация на невроните е много фина и неспецифична за мозъците на шизофренните пациенти, но е по-честа при тях, отколкото при контролите. Тежестта на невроналната загуба или на другите промени изглежда не зависи от продължителността на болестта. Това означава, че патологията се установява при началната манифестация на заболяването и не е задължително да прогресира. Това подкрепя концепцията, че шизофрениите са лезия на развитието на нервната система, която се манифестира клинично в зряла възраст.

Съвременни хистологични проучвания дават основания да се предполага, че между 6 – 14 гестационна седмица настъпва разстройство на миграцията към кортикалната пластинка, което предопределя фронтални и темпоро-лимбични области на патология.

По-нови хистологични изследвания предполагат погрешно подреждане на невроните вследствие на абнормна миграция на развиващите се неврони от кортикалните стълбове. Тази миграция се контролира генетично и е възможно при наличие на разстройство в генетичната регулация на развитието на мозъка да се стигне до такива лезия. Въпреки, че наследствеността повишава риска от шизофренна психоза, изследванията на близнаци показват много по-ниска от 100% степен на конкордантност при монозиготни близнаци.Това предполага, че в повечето случаи факторите на обкръжението играят важна роля.

Невроизобразителните изследвания показват, че определени домени от симптоми при шизофренни пациенти топографично могат да се отнесат към определени неправилно функциониращи невронални кръгове. Допаминовата хипотеза“ предполага, че позитивните симптоми при шизофренните психози (налудности, халюцинации, разстройства на мисленето) се отнасят до хиперактивност на невроните в мезолимбичната-мезокортикална допаминергична система.